ДОМЪТ НА МЕЧТИТЕ: ЖИВОТЪТ В МАНСАРДА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН КОТАРАК

Нека се представя

Казвам се Милош, накратко Мико, по порода съм сиамски котарак. Родителите ми имат ориенталски корени, някога обитавали долините на Азия, но мен съдбата ме доведе тук, на Балканите. За себе си мога да кажа, че имам кадифена козина и елегантни черни лапи. В момента се намирам в разцвета на младостта, най-добрите ми години. Това е този период от живота, в който човек, е, в моя случай – котарак, кипи от енергия. Обикновено може да ме сварите в добро настроение, усмихвам се често, мяукам силно и кроя планове за луди приключения. Обожавам да спя до късно и водя бохемски начин на живот. Храня се по 5 пъти на ден, обичам да си остря ноктите и да си играя с прежда. Ако имам някакво хоби, то това е пеенето. Съседите често възкликват „Млъкни, Мико“ – предполагам от чиста доза завист, но нека не обръщаме внимание на тези дребнави неща.

Моята мансарда

Живея нависоко – шестият етаж на градска кооперация, 90 квадрата апартамент точно под скатовете на покрива. Доколкото разбирам, вие му казвате мансарда, но за мен това е просто „моят дом“. Имам си 4 покривни прозореца и една входна врата. Разполагам с хол, спалня, кухня и дълъг коридор. А, да – и собствен санитарен възел. Все пак всеки себеуважаващ се котарак като мен трябва да прекарва солидно време в банята. Обитавам мансардата с още двама – сещате се, не са от моята порода. Мъж и жена, мисля, че са женени, но съм крайно незаинтригуван от семейния им статус. Не им се меша в работите, освен когато огладнея. Иначе ги уважавам, грижат се добре за мен. Например, вчера получих безплатен масаж и покана за час при ветеринаря. Ако ми е студено вечер, имам разрешение да се шмугна в кревата между тях. За щастие, това се случва рядко, имаме добра топлоизолация и условията за живот изцяло са по моя нрав. С две думи: обичам стопаните си, почти колкото мансардата, която делим.

И тъй като напоследък е доста популярно да си блогър, реших да драсна тази статия. Темата на четивото е защо обичам да живея под покрива.

1.Свобода на действие

Както споменах, разполагам с 4 покривни прозореца. Стопаните обичат да ги отварят, за да проветряват помещението, а аз само това и чакам – с един скок съм на покрива! Там е страхотно, винаги има какво да правиш – наблюдавам отвисоко, пея без да досаждам, а слънчевите бани през лятото са просто задължителни. Казах ви, че съм бохем.

2.Врабчета, гълъби и други ценности по покрива

Всяка разходка по керемидите е истинка фитнес тренировка от най-висок клас. Когато стопаните са на работа, често се налага да изкарвам прехраната си сам, ловувайки на терен. В колекцията ми от ловни трофеи съм записал поне дузина гълъби, но някак си ги избягвам – прекалено са ми гурме. Вижте, врабчетата са вече истинска наслада за моите сетива! За съжаление са доста ловки и са трудна плячка, но давам всичко от себе си да присъстват редовно в менюто ми. Извинете ме, ако съм леко груб и говоря за такива неща, но Милош се нуждае от дневна доза протеин. На покрива могат да се срещнат още куп съкровища – торбички, капачки, бутилки и какво ли още не. Рядко се прибирам с празни ръце вкъщи. Стопаните винаги недоволстват на моите завоевания, така и не разбрах защо.

3. Контролирам и владея положението в квартала

За мен сигурността е на първо място. Не обичам да изпускам нещата от поглед и винаги се старая да съм в час със случващото се в квартала. И тъй като мансардата ми дава най-добрата възможна локация, съм повече от удовлетворен. Аз съм пазача на дома. Ако видя нов индивид да скита по улицата, обикновено се отнасям враждебно. Тъй като в природата ми е да съм подозрителен, чуя ли шум от съседите, без да се колебая отивам да проверя дали всичко е наред. Ако не живеех в такава близост до покрива, просто не ми се мисли как щях да се справям с дежурството

4. Имам страхотни съседи

Въпреки, че умело го прикривам, аз съм социално същество. Когато ми доскучае (а това често се случва) скачам на покрива и с два-три сиамски скока се отбивам при някой съсед. Няма да повярвате, но най-близка ми е Митра. Знам, че е куче, но не иска да ми каже породата си. В началото се недолюбвахме, тя постоянно ме лаеше, но с течение на времето заровихме томахавката. Много си подхождаме и обичаме да прекарваме времето си заедно – особено вечер, съзерцавайки звездите от покрива. Но не ме разбирайте погрешно – между нас има само приятелство.

5. Имам своите тайни кътчета

Разположението на мансардата често предразполага за по-разчупено обзавеждане от страна на стопаните, но аз не се оплаквам. Даже напротив! Вкъщи има няколко къчтета, на които само аз мога да достъпя. Например, в хола ни има едно пространство под скатовете, където моите хора складират зимнина. Да си призная, обожавам да се пъхам зад бурканите и да медитирам там на спокойствие. Това е и мястото, което обитавам след като направя някоя беля и стопанката ме търси. Въобще, моят малък таен рай.

Ох, мога да продължавам още дълго, но взех да огладнявам. Качвам се на покрива и ще ловувам, защото съм поканил Митра на вечеря. Надявам се на добър улов.

Вие не го мислете повече, а час по-скоро си потърсете мансарда. Тогава ще имаме още повече теми за разговор. И ще видите, че съм бил прав за всичко.

Хайде, до скоро. И стискайте палци вечерята с Митра да премине добре.

Ваш,

Милош